Това лято, макар и в своя край през месец септември, прекарах седмица на почивка в южната ни съседка Гърция. По време на престоя си, освен че се насладих на чисто море и поддържани плажове, успях да се нарадвам и на прекрасно отношение от страна на служителите във всяко едно място, което посетих. Ще дам и прости примери какво точно имам предвид.

Във всяка една таверна/ресторант бяхме посрещани с усмивка и внимание.

В момента на сядане, ни се носеше бутилка минерална вода, хляб под някаква форма (препечен/пресен/с подправки), а преди да ни бъде дадена сметката, получавахме и традиционен домашен десерт. Всичко това – като комплимент от заведението. Защото така правят навсякъде там и така е прието.
Като се замисли човек не е кой знае какво сигурно – вода, хляб, парче сладкиш. Но това е всеки път и навсякъде, независимо голямо или малко заведение.
За какво ми говори това? Ами говори за уважение и гостоприемство. Говори за добри обноски и за топло отношение към клиента – без значение дали той е грък, българин, румънец или друг.

Нека да кажа за обслужването в супермаркетите им.

Навсякъде хората се усмихват и са готови да ти помогнат. Не те гледат намусено и не те карат да се чувстваш неудобно, че си влязъл в техния магазин, а пък че и отгоре на всичко си поискал съдействие.
Не навсякъде знаеха отличен английски, налагаше се да импровизираме къде с жестове, къде обръщахме на българо-гръцки, но хората продължаваха да бъдат все така позитивни и искащи да разберат какво точно питам. Нямаше отегчени и раздразнени хора.

Днес съм си вкъщи – в България.

Когато се прибрах, бях щастлива. У дома винаги е хубаво, нали си е „моето“.
За съжаление обаче, гневът ми не беше спестен и на първите 24 часа от прибирането ми. Защо?
Ами вероятно не е кой знае какво, но пък след дни, прекарани позитивно, изведнъж рязко лъсват дори и дребните „ненормални“ неща у нас.

Пазарувах за вкъщи. И друг път се е случвало в кварталния ни супермаркет (на известната софийска верига „Фантастико“) да попадна на лошо отношение, но днес вече ми писна. Едни и същи кисели и намръщени служителки, стоящи зад топла/студена витрина, хокат и се карат на клиентите. Тази вечер и аз бях част от тези клиенти. Няма да изпадам в подробности за ситуацията, но си беше абсурдна.
Като цяло забелязвам масовата тенденция у нас – да си патиш затова, че си клиент, че искаш съдействие, че очакваш коректно отношение и внимание. Ако имаш смелостта да зададеш въпрос за някакъв продукт или услуга, първо получаваш отегчена физиономия, след което и някакъв кратък отговор, в който няма и грам пояснение/обяснение.
Няма да споменавам колко пъти в този същия магазин съм попадала на некачествена храна и на измами от типа „300 гр. от *определен колбас*, моля.“, прибирам се и виждам, че в плика всъщност не е това, за което платих и исках, а микс от евтини и със сигурност вредни подобия на месо. Но това е друга тема. Въпреки че отново мога да направя сравнение с качеството на храната, която консумирахме изминалите дни в Гърция…

Та за отвратителното отношение към клиента…

Преди си казвах „Сигурно им е лош ден, сигурно са изморени“, исках да ги оправдая, но днес се замислих, че на работа аз също имам моменти на умора, а така ли се държа? Аз също съм работила пряко с клиенти, но така ли им се карах и държах ли им тон? Не, разбира се.
Замислих се и за служителите в супермаркетите и ресторантите в Гърция. Дали и те не са били изморени? Сигурно са били, но аз така и не разбрах…

Така стигнах до този пост. 
Изплуват много въпроси, като например „Защо тук е така?“. А отговори няма, за решения да не говорим…

Публикация След седем дни на гости в Гърция – добрe дошла обратно у дома се появи първо в Потопете се в моите Вдъхновения.

Моите приятели добре знаят, че аз съм от онези хора, които много обичат да разсъждават над различни теми и да споделят своите мисли. Откакто съм се изградила като личност, а дори и като по-малка, винаги съм имала ясни убеждения на теми като любов, приятелство, семейство, ценности, дори начин на живот. През годините често ми се е налагало да отстоявам мирогледа си, въпреки че никога не съм искала да го натрапвам на някой. Все пак всеки човек има правото да мисли и да живее както сам прецени. И тъй като до момента не съм споделяла такъв материал в блога си, реших, че е време да го направя. Време е, също така, защото пораснах и вече имам какво да кажа за силата на любовта към себе си… от личен опит.

Нека като за начало да изясня какво аз разбирам под любов към себе си. Тя няма абсолютно нищо общо със самовлюбието и нарцисизма. Тази любов към себе си, за която аз говоря, е резултат от едно единствено нещо – себеприемането. Една обикновена дума, написана така, но доста сложна за интерпретация. Бих я обяснила най-просто по следния начин – себеприемането не свършва с „Аз съм това, което съм.“, а с едно важно допълнение – „Аз съм това, което съм и МИ ХАРЕСВА!“.

Като човек, преминал през пубертет, тийнейджърство и юношество, пораснал и станал на 24 години, смятам, че едва сега осъзнавам какво точно означава себеприемането и до какво води. Най-големият резултат от този дълъг процес е щастието. Защото днес аз съм щастлива със себе си.
За съжаление обаче има много други хора, които не са. Хора, които не се чувстват добре със себе си и са изпълнени с неувереност без да имат причини за това. Реших да споделя няколко лични извода и правила, до които съм стигнала и смятам за правилни, с надеждата, че ще стигнат точно до тях. 

Първият извод е следният – това, което сме, е напълно достатъчно.

Тъй като съм представител на женския пол и знам за какво се тревожат повечето дами, когато мислят за себе си, ще си позволява да го коментирам. То е пряко свързано с външния вид. Някои от жените искат по-дълги крака, други по-плоски коремчета, трети искат по-малки дупета, четвърти пък си мечтаят за други очи, коса, устни, нос… Такива желания понякога са трудно постижими, а в други случаи дори невъзможни, ако са свързани с генетичност. Истината е, че тези неща са толкова повърхностни и незначителни, че не бива да допускаме да контролират живота ни. Не бива да ги приемаме като проблем. Нашите тела са такива, каквито трябва да бъдат и няма нужда да изглеждат по друг начин! 

Следващо важно нещо е да спрем да се сравняваме и да искаме да изглеждаме като някой друг!

Това ще се случи като си зададем един прост въпрос – „КАКВО ОТ ТОВА?! „. „Какво като Х има по-слаби крака от моите?!“ или „Какво като не съм толкова висока?!“ и т.н. На всички такива въпроси, макар и различни, отговорът е един и същ – “ АМИ НИЩО! „. Абсолютно нищо! Защото тези неща, които ние сме приели като недостатъци, не променят нищо. Освен това – кой е казал, че красотата е само външността? Виждала съм много жени с прекрасни лица, изящни фигури и хубави дрехи, но не винаги намирам за красиви. За мен истински красив е онзи, който притежава излъчване и енергия, който носи присъствие и увереност. И най-красив е онзи, който е естествен и неподправен!

Аз съм момиче, което може да се възхищава и очарова от хубостта на други жени, но дефинирам красотата като съвкупност от качества, а не само на база лице и тяло. И знам, че още много други мислят като мен. Красотата е погледът, с който гледаш хората около теб, красотата е излъчването, което носиш, когато влезеш в стая и я изпълниш, красотата е усмивката, с която говориш на непознати и познати, красотата е богатият и правилен изказ, с който разказваш истории, красотата е спокойствието, с което приемаш трудностите, красотата е силата, с която се бориш всеки ден, красотата е познанията, които си натрупал през живота и деликатният начин, по който ги показваш на другите. Красотата е толкова много други неща, освен външния вид.

След като стигнем до тук и осъзнаем гореизброените неща, идва време да си зададем и още един въпрос – „Какво имаме?“.

На хората им е вродено да съдят по външността и тя да е определяща. Затова ще дам примери отново с това. „Нямам толкова слаби крака, обаче имам страхотна плътна коса!“, „Не съм много висока, обаче пък имам красиви и изразителни сини очи!“, „Да, имам по-широки бедра, но имам и много хубаво оформено дупе!“. Мислете за тези неща всеки път, когато застанете пред огледалото и почувствате неувереност в себе си!
Сетете се и за другите неща около вас. Вие имате прекрасен човек до себе си, който ви обича и ви се възхищава всеки път като ви погледне. Помислете за великолепната кариера, която сте изградили и за която сте мечтали. И за страхотните приятели, с които може да говорите и да се смеете по цели часове. Не забравяйте и за уютния, топъл дом, който сте създали. Всичко това го имате благодарение на вас самите, благодарение на човека, който сте!

Кажете си – Аз съм това и то е напълно достатъчно, за да съм щастлив/а! Приемете, че имате нещо, което някой друг няма и обратното! Така е правилно да бъде и е напълно нормално, защото хората сме различни. Разнообразието е това, което всъщност ни прави уникални сами по себе си. Защото никой не е нас и това е най-голямото ни предимство! Трябва да забравим какво нямаме и да помислим за това какво всъщност имаме. Това не се отнася само до външния вид. За да бъдем истински щастливи, цялото ни мислене трябва да е в тази посока. Трябва да спрем да виждаме минусите си и да помислим за плюсовете, за всички онези прекрасни неща, които са в нас и около нас. Перфектни хора няма, нито има напълно перфектен живот. Нека се научим да ценим това, което имаме и да спрем да искаме повече!

В заключение искам да спомена още нещо важно за любовта към себе си – тази любов се забелязва и се цени. Човек, който се чувства комфортно със себе си и се харесва такъв, какъвто е, получава същото и отсреща. Когато сами започнем да се обичаме и уважаваме, тогава всеки друг около нас ще го направи. А има ли нещо по-хубаво от това? Ами не, защото любовта е най-голямата сила, а нейното начало трябва да тръгва от самите нас!

Публикация За силата на любовта към себе си се появи първо в Потопете се в моите Вдъхновения.

Благодарна съм за това лято. Последните няколко месеца открих нови неща, които страшно много ми харесват и ме правят щастлива! Такова се оказа гребането с каяк. Тази спортна активност е истинско удоволствие и може да се превърне в едно полезно хоби!

Ако сте се разхождали покрай езерото „Панчарево“, няма начин да не сте забелязали каяците, плаващи из него. Съвсем до скоро мислих, че е трудно и недостъпно за „неопитни“ хора като мен. Оказа се, че съм грешала – изобщо не е нужно да си гребец или дори спортист, за да се качиш на каяк!

Не ми вярвате? Ами нека ви изброя няколко причини защо всъщност не е толкова трудно:

Първо, защото в езерото/язовира по принцип водата е спокойна, почти няма вълни и опасността от обръщане е много малка. Второ, имате възможност да се качите с ваш близък в двуместен каяк – така не сте сами, а и си помагате взаимно, тъй като силата, нужна за движение, се разпределя между двама ви. Трета причина е, че тук става дума за гребане за удоволствие, а не за постижение като при състезание, затова техниката е много по-проста и не изисква предварителна подготовка. И не на последно място – ползват се спасителни жилетки.

В България има много места, на които може да пробвате тази активност, но аз ще ви разкажа за моя опит на Панчаревското езеро. Както казах, тук става дума за гребане в сравнително спокойни води и чисто за удоволствие.
Мястото се казва „Каяк Зона“ и се намира при гребната база на Панчарево и по-точно в хангар 7.

Преди да отидете, е важно да се подготвите с удобни дрехи, които дори и да се понаморкят, няма да ви пречат. Разбира се, трябва да се съобразите и с метеорологичната обстановка. Ако времето е по-хладно, облачно или духа вятър, задължително си носете и връхна дреха (суитшърт, яке, дебела блуза или др.). Препоръчвам ви да имате втори комплект дрехи, за всеки случай, и да си носите специални обувки за каяка. Аз и моят приятел бяхме с водни обувки, които имаме за море, но и сега влязоха в перфектна употреба. Ако нямате такива, просто бъдете с втори чифт маратонки или кецове.

И така, нека да разкажа за самото преживяване.

Когато отидохме, първо ни дадоха да си сложим спасителните жителки. След това ни показаха каяка и ни дадоха греблата, за да упражним движението при гребане. Ако трябва да съм искрена, отначало не ми стана много ясно. Но след специалното внимание на човек от екипа, разбрах логиката – загребваш и изтласкваш водата с двете страни на греблото. Основната работа я върши дясната ръка, тъй като тя координира загребването и на лявата ръка. На теория ми се стори странно, но като влязохме във водата и трябваше да започнем да гребем нанякъде- движението си дойде естествено. 

Греблото, което се използва при каяците, е двулопатково или двустранно, за разлика от греблото при кануто или при други видове воден спорт. Каякът е дълъг, лек и тесен плавателен съд, но в зависимост от целите на ползване, има различна форма.
Много съм доволна от това, че ние всеки път ползвахме различен модел каяк. Последно ползвахме по-лек и по-нисък каяк, който ускоряваше наистина много бързо – беше голям кеф!

На снимките може да видите, че аз винаги съм отпред. Това е така, защото по-тежкият трябва да е отзад. За сметка на това, Вальо имаше възможността да контролира завиването с помощта на педали, които са само отзад.
В самия каяк, около седалките, има достатъчно място да се сложи бутилка с вода или нещо друго, което може да ви потрябва – например шапка за глава. Особено при по-дългите плавания,  може да си носите дори и храна.

Времето, за една такава разходка, е 1 час. Предполагам, че има възможност и за повече, но не сме питали. Като за първо ходене 60 минути са напълно достатъчни, тъй като ще се поизморите. След това може да имате и лека мускулна треска на ръцете, но такава физическа натовареност е полезна! Съдейки по себе си, с всеки следващ път става все по-лесно. Вече не се замислям какво да правя, ами просто действам – ляво, дясно, ляво, дясно.

Гребането с каяк е и много забавно. Когато сте двама, докато си уеднаквите движенията, може да си ударите греблата или да си метнете вода и да се намокрите без да искате (или нарочно). Ако сте по-голяма компания, може например да си организирате „състезание“. Ние направихме една такава надпревара с наши приятели, въпреки че аз и Вальо бяхме с предимство заради „високоскоростния“ каяк.

Усещането да плаваш с каяк бих могла да опиша с думите – истинска свобода! Гребеш и сам контролираш скоростта и посоката си. Чуваш шума на водата от движението на каяка и на греблата, изтласкващи водата, лек вятър докосва лицето ти, слънцето озарява пейзажа наоколо и пълни със светлина душата ти. Съвкупността от всичко това действа наистина много зареждащо.

И така, колкото и да ви разказвам, докато сами не го изпитате, няма как да разберете. Затова ако имате време и желание, непременно отидете и пробвайте – ще ви хареса! Дори вярвам, че ако отидете веднъж, със сигурност ще отидете и втори път!

Публикация Удоволствието да гребеш и да плаваш с каяк на Панчаревското езеро се появи първо в Потопете се в моите Вдъхновения.

Ако трябва да споделя кой е най-любимият ми сладкиш, винаги ще ви отговоря – шоколадовият! Без значение под каква форма е, има ли в него шоколад, за мен е перфектен! В този сезон, обаче, повечето хора предпочитат по-леки десерти. Такъв е плодовият чийзкейк или парфето, например. И тъй като лятото още е тук, може да му се насладите още повече с парче ароматен малинов десерт, който се приготвя лесно и сравнително бързо.

Наскоро попаднах на рекламен клип с рецепта за един малко по-различен чийзкейк. Ако го гледате на външен вид, едва ли ще разберете какво е различното в него. Но ако го опитате, ще усетите, че вкусът му е по-деликатен, тъй като крема сиренето от оригиналната рецепта се заменя с „по-наш“ продукт – цедено мляко!   В резултат се получава един наистина лек и много приятен летен десерт.

• Необходими продукти за основата и крема:

  1 пакет (200 гр.) бисквити – може обикновени, с масло, с мляко и т.н.
  125 г. масло
  500 г. цедено мляко
  130 г. захар
  1 кора на лимон
  сок от лимон
  1 пакетче (10 г.) желатин
  100 мл. прясно мляко
  2 с.л. студена вода
  200 г. малини
  90 г. захар
  50 мл. вода
  сок от половин лимон
  2 ч.л. царевично нишесте
  3 с.л. вода
  1 с.л. масло

• Стъпки по приготвянето:
  
  1. Смелете бисквитите с помощта на блендер, след което добавете маслото към тях и объркайте до пълното смесване на двете съставки.
  2. Изсипете бисквитената смес в намаслена тавичка за чийзкейк (такава, на която и пада дъното), изравнете и оформете добре основата. След това прибере на хладно в хладилника, за да се стегне.
  3. Изсипете пакетчето желатин в 2 с.л. студена вода, разбъркайте и го оставете така за около 5 мин.
  4. На котлон стоплете млякото заедно със захарта, така че тя да се разтопи, бъркайте през цялото време и махнете от котлона преди да кипне. След това добавете желатина към млякото. Отново разбъркайте хубаво, докато желатинът се разтвори.
  5. Използвайте голяма купа, за да смесите цеденото мляко заедно с настърганата лимонова кора и сока от половин лимон. Към тях добавете и прясното мляко с желатина и бъркайте до получаването на гладка, хомогенна смес.
  6. Извадете от хладилника бисквитената основа и я залейте с приготвения крем. Изравнете го хубаво, покрийте с фолио и приберете отново на хладно.
  7. За да приготвите заливката, първо сложете 180 гр. от малините в касерола на котлона, добавете захарта (90 г) и водата (50 мл).
  8. След като сместа започне да ври, намалете котлона и оставете още 10 минути като периодично разбърквате.
  7. Махнете от котлона и добавете сока от другата половина лимон, която ви остана. Прецедете малиновата смес с помощта на цедка и върнете чистата малинова течност обратно на котлона.
  8. В студена вода (3 с.л.) разтворете царевичното нишесте, след което го прибавете към малиновата смес. Оставете да поври около 2-3 минути, след което добавете малко масло (1 с.л.). Готовата заливка сложете в купичка с капак или в бурканче и прибере в хладилника.
  
  

За да бъде чийзкейкът напълно готов, трябва да го оставите в хладилник минимум за 5 часа. Важно е да знаете, че заливането с малиновата смес се прави непосредствено преди сервирането. А за наистина перфектен завършек – украсете този вкусен десерт с останалите пресни малини и с няколко листа от мента.

Публикация Български вариант на вкусния малинов чийзкейк се появи първо в Потопете се в моите Вдъхновения.

Рецептата, която споделям с вас, е класическата за приготвяне на това ястие. Подготовката отнема около 30-40 минути, а самото готвене около 10 минути. Ако до сега не сте приготвяли миди у дома, направете го – много е лесно!

1. Необходими продукти:
   
   1 кг. черни миди
   3 скилидки чесън
   50 гр. краве масло
   ½ връзка магданоз
   150 мл. бяло вино
   1 щипка черен пипер
   1 щипка сол

2. Стъпки по приготвянето:
   
   1. Сложете мидите в купа със студена вода, веднага след като се прибере у дома. Оставете ги да се накиснат около 20 минути.
   2. Идва ред на почистването. Първо трябва да се уверите, че сте изхвърлили тези миди, които са отворени – това означава, че те вече не са живи и не са годни за консумация. Следва да премахнете т.нар. „висящо мустаче“ от черупките на останалите миди. Просто го хванете и рязко го издърпайте в посока на острата част на мидата. Накрая изтъркайте черупките с помощта на гъбичка докато повърхността им стане чиста.
   3. Пуснете котлона да загрява и сложете на него тенджера с дебело дъно, оставете за около 5 минути.
   4. Нарежете си магданоза и чесъна на дребно.
   5. Когато видите, че тенджерата вече е загрята, изсипете мидите вътре, след което прибавете маслото, чесъна, магданоза и виното. Не е необходимо да слагате друга течност, тъй като самите миди ще си пуснат вода. Посолете и сложете черния пипер.
   6. Оставете ги да се задушават така около 10 минути, след което хванете капака добре с две ръце и с кърпа и разклатете няколко пъти тенджерата, за да може мидите да се отворят хубаво.

Мидите вече са готови за сервиране!  Повярвайте ми, ще останете доволни от резултата. А ако искате насладата ви да е пълна – нарежете си свежа салата от айсберг, домати и краставици и накрая си налейте чаша студено бяло вино! Ще завърша с моя резултат, надявам се да ви вдъхнови…

Публикация Колко е лесно да доведеш морето у дома – рецепта за вкусни миди се появи първо в Потопете се в моите Вдъхновения.

Лятото е в разгара си и в последно време градусите са толкова високи, че те карат да се чудиш в България ли си или в Сахара!

На места температурите стигат 40ºC, което прави трудно не само излизането, но дори и почиването. В градовете (особено тези, които не са по Черноморието) няма никой по улиците и сякаш времето е спряло. В дни като тези всеки мисли къде да „избяга“ и как да се скрие от жаркото слънце и тежкия въздух.
Поради тази причина ще споделя с вас идея за „Уикенд-Бягство“ – разходка на няколко изключително красиви и по-прохладни места из България.

Дестинациите, които набелязах, са:

Геопарк Искър-Панега – Пещера Проходна – Съева Дупка – Крушунски водопади

Ако живеете в София или в околностите, най-добре първо да започнете с Геопарк Искър-Панега, който се намира съвсем близо до гр. Луковит.
Това място е прекрасно за дълга разходка и за любуване на всички красоти наоколо. Геопаркът всъщност се разделя на две основни части – Карлуковски карстов комплекс и ландшафтен парк „Панега“. Това място е създадено по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Програма ФАР за „Развитие на Българския екотуризъм“. Най-общо може да бъде описано като дълга екопътека, която минава покрай двата края на реките „Златна Панега“ и „Искър“. Пътят на тази екопътека минава и по няколко дървени моста. Те са направени, за да преминавате от другата страна на реката. Най-красивият и атрактивен мост, който е прикрепен към скала, може да видите на снимката:

Не се притеснявайте, ако пътеката ви се стори по-дълга и се изморите, има достатъчно места, където да спрете и да си отдъхнете. Освен места за почивка, има и места за пикник с беседки, пейки, маси и огнища. Там може дори да си направите барбекю – така че не забравяйте да си вземете и хапване!

Следващата спирка е пещера Проходна, която се намира съвсем близо до Геопарк Искър-Панега.
Тази пещера се е формирала вследствие на карстови процеси, добре познати за района, в който се намира, а именно Карлуковският район. Проходна е внушителна по размерите си – дълга е цели 262 метра, което я прави и най-дългият пещерен тунел в България. Най-впечатляващото на това място са двете, еднакви по големина, дупки в тавана на Проходна, наподобяващи формата на очи. От там, освен Проходна, наричат пещерата още – „Очите на Бога“.

В определени часове на деня, през тези две дупки, влиза слънчева светлина – тази гледка наистина спира дъха! Пещерата има два големи входа, намиращи се един срещу друг. Единият вход е „Малкият вход“, с височина 35 метра, а другият вход е „Големият вход“, висок 45 метра.
За авантюристите това място позволява осъществяването на едно екстремно преживяване, а именно „скачане с бънджи“. Благодарение на внушителните си размери, Проходна е една от най-известните места в България за любителите на тази активност.

Следващата дестинация, която ви предлагам, е отново пещера – Съева Дупка. Тя се намира на 3 км от село Брестница, област Ловеч.
Съева Дупка е по-различна от предходната пещера, тъй като тази се намира изцяло под земята. Дълга е 205 метра, а фактът, че на 70 метра под нея тече река, е изключителен. Освен това, счита се, че тя е на около 3 милиона години, а това е наистина много време!
Съева дупка има пет зали и няколко галерии, в които може да видите уникални образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити. Тези скални образувания наподобяват различни форми, които екскурзоводът показва по време на обиколката в пещерата. Това са част от причините Съева Дупка да се счита за една от най-красивите пещери в страната. Друго уникално за нея са нейните цветове – зелено, кафяво и бяло.

П.С. И един съвет от мен – ако решите да посетите Съева Дупка, не забравяйте да си вземете якетата (да, независимо, че навън и по бански ще ви е горещо), тъй като температурата вътре е между 7-11°C.

Ще завърша тази разходка с Крушунски водопади, които се намират до село Крушуна, община Летница, на 34 км от гр. Ловеч.
Крушунските водопади всъщност са поредица от водопади, известни със своята красота и отличителен цвят на водата. Те представляват дълга травертинова каскада, на чиито отделни стъпала всъщност се намират самите водопади. За съжаление, след инцидент със срутване на голяма маса камъни през 2015г., немалка част от това красиво местенце вече е затворена и не всички водопади могат да бъдат видяни както преди. Въпреки това, силно препоръчвам посещаването им дори и сега, защото, както обичам да казвам „това е Рай на Земята“ и няма друго подобно място в България.

П.С. Всички снимки в тази статия са направени лично от мен – да не си помислите, че се хваля, хаха!

Публикация Идея за Уикенд-Бягство през горещите летни дни се появи първо в Потопете се в моите Вдъхновения.

Необходими продукти:

2 ч.ч. брашно
2 яйца
½ ч.ч. масло (125гр)
1 ч.ч. захар
½ ч.ч. прясно мляко
1 пакетче бакпулвер (10гр)
1 пакетче ванилия (или 1 ч.л. ванилова есенция)
1 кафяв шоколад

Стъпки по приготвянето:

1. Загрейте предварително фурната на 200°C. 
2. Пресейте брашното с бакпулвера и ги оставете настрани.
3. В по-голяма купа с помощта на миксер. разбийте яйцата и захарта до побеляване.
4. Към разбитите яйца и захар добавете маслото (важно е то да е на стайна температура, може дори да го разтопите в микровълнова). След това прибавете млякото като отново разбивате сместа с миксер. Добавете и ванилията.
5. Прибавете сухите съставки (брашното и бакпулвера) към течните съставки. Важно е да ги прибавяте постепенно и да бъркате до получаване на хомогенна и пухкава смес.
6. Натрошете шоколада на малки парчета и го изсипете към сместа. Объркайте хубаво.
7. Сложете хартиените формички в тавата за мъфини и ги пълнете малко над половината, около 2/3.
8. Печете ги до златисто, а ако не сте сигурни дали са готови – използвайте клечка, за да проверите.

И готово! 
Сега остава единствено да им се насладите!

Публикация Най-вкусните ванилови мъфини се появи първо в Потопете се в моите Вдъхновения.