В последния ден от годината искам да обърна внимание на темата за здравето на духа и ума.
Забелязвам, че напоследък все повече започна да се коментира темата за психическото или т.нар. ментално/умствено здраве при хората.
Истината е, обаче, че все още не се говори достатъчно и хората имат доста погрешни представи или дори липса на такива по темата.

Какво всъщност е менталното здраве?
Това най-просто казано е състоянието на нашата психика – мислите, емоциите и чувствата ни. Когато те се разболеят, страдаме точно толкова, колкото когато се разболеем от болест на физическото ни тяло – настинка, грип или друго.
Така, както страда тялото ни, може да страда и „душата“ ни – ние сме изпълнени от множество мисли, емоции и чувства, които в един момент могат да се „замърсят“ и да повлекат цялостното ни здравословно състояние надолу.

Има много хора, обаче, които все още не вярват в това и смятат, че понеже симптомите не се виждат (нямаш хрема, температура, кашлица), значи нищо ти няма – здрав си.
Да, но здравето не се състои само в това да сме добре физически, а в това да сме здрави и в мислите, емоциите и чувствата си.
Погрешно е разбирането, че човек е само физическото тяло – тоест той може да се чувства зле единствено на физическо ниво, което се лекува с познатата медицина и лекарства. Отдавна е доказано, че ние имаме и енергийно тяло, през което преминават много сложни процеси.

Много често се случва на човек да не му личи, когато страда на ментално ниво, защото то не се вижда. За съжаление според мен това състояние е реалност при много хора в България.

Смятам, че причина за това е грешното разбиране, че ако не се чувстваш добре психически, значи „нещо ти има“ или направо си си луд… Това е много неправилно убеждение.
Масово хората се притесняват да потърсят специализирана помощ, защото се страхуват, че това ги прави луди в очите на околните и че нещо не им е наред.

Нека се замислим над следното нещо – когато имаме проблем с гърлото, търсим специалист Уши, нос, гърло; когато имаме проблем със сърцето, се обръщаме към кардиолог; когато имаме зъбобол, отиваме при зъболекар. Това прави ли ни ненормални? Ами не – прави ни адекватни. Не е нормално да търпим болката – психическа или физическа. По същия начин не е правилно да таим в себе си и да подтискаме тревогата и неразположенията, които изпитваме на ментално ниво.

Видовете проблеми с психическото ни здраве могат да бъдат най-различни. Всеки човек ги преживява по свой собствен начин и лечението е индивидуално, но е важно да се знае, че такова има.
Влошеното умствено здраве не означава, че имаме страшна и неизлечима болест, а че просто се намираме в по-спефицично състояние, от което можем да излезем понякога с повече, понякога с по-малко помощ от специалисти и с нашите собствени усилия, разбира се.

В днешни дни най-често се срещат състояния на панически атаки, обсесивно-компулсивно разстройство, депресия или по-обобщено – тревожно разстройство.
Всички те се характеризират със силен психически дискомфорт, който влошава начина ни на живот до степен, в която не можем да живеем пълноценно.
Някои хора изпитват постоянен страх, други изпитват силна тъга и нежелание за извършване на каквато и да е дейност, трети имат постоянни натрапчиви мисли, четвърти пък изпадат в паника дори и в безопасна среда… Тези неща сами по себе си не са нормални състояния, но това, че ги изпитваме, не означава, че ние не сме нормални. Точно обратното – те ни правят именно хора.

Важно е да спомена, че те не са тежки и доживотни диагнози, а временни състояния, които се лекуват.
И почти всички хора преминават през тях, но не го осъзнават, а просто ги приемат… Живеят в страх, тъга, постоянно напрежение, изпитват безсъние, гадене, световъртеж, липса на апетит и т.н., което води до изключително влошен начин на живот.

Паническите атаки, тревожността, депресията не са просто някакви си думички, а реални състояния на хора, които страдат. Те не си измислят, те не се „лигавят“ и не могат просто така да се стегнат и всичко да е наред.

Често причините не са ясни, не си обясняваме защо се случва. Смятаме, че „нищо ни няма, ще ни мине“. Но това не е така и точно тук идва мястото на специалиста в тази област.
Затова има такава наука психология, която учат и завършват много хора, в това число и аз. Те са също толкова важни и полезни, колкото личния лекар, кардиолога, невролога и т.н.

Поради това мисля, че изборът да не отидем при специалист, ако имаме нужда, ни прави много „по-луди“, отколкото ако си позволим да потърсим помощ. Да се обърнеш към психолог и да вземеш мерки за здравето си е осъзнато решение и е всичко друго, но не и лудост!

Силно се надявам, че прочетеното до тук ще ви повлияе позитивно и ще ви замисли повече за важността на психическото здраве.
Не можем да променим света, в който се намираме – забързан и дори понякога направо луд, но можем да променим начина, по който го живеем и възприемаме като цяло.

През Новата 2020 година искрено се надявам, че тази тема ще стане все по-важна и хората ще започнат да ѝ обръщат повече внимание.
Ще ми се да вярвам, също така, че ако тази статия достигне до хора, които преминават през тежък момент, то тя ще им даде кураж да се погрижат за себе си.

И за да завърша, бих искала да споделя следното – психолог или психиатър може единствено да ни насочи в правилната посока и да ни подкрепя по пътя, но ние сме тези, които осъзнато ще преминем през него.
Бъдете сигурни, че лечение и облекчение има. То наистина е на една крачка от нас – само трябва да направим тази стъпка.

Публикация Важността на психическото здраве се появи първо в Потопете се в моите Вдъхновения.

В тази статия бих искала да разгледаме различни възможности за подобряване на социалната политика, като дам и конкретни примери, както и повече информация защо според мен са полезни.

Истината е, че не всяка компания има огромни финансови възможности и бюджети. Понякога обаче има решение и начини за въвеждане на съвременни методи за управление и стимулиране на персонала, които не изискват големи финансови инвестиции. Има и такива, разбира се, които са свързани с допълнителни разходи, но обикновено те се възвръщат с повишена мотивация у хората, следователно повишена производителност и свършена работа.

Като за начало може да започнем с:

• Гъвкаво работно време
  
  Този термин „гъвкаво“ за съжаление днес звучи много повече изтъркано отколкото автентично и привличащо.
  Това е така, защото много мениджъри не интерпретират правилно нейното значение.
  Гъвкаво работно време означава възможност сам да определяш работното си време и часове.
  Да имаш гъвкавост означава възможността да избираш кога ще започне работният ти ден – дали в 7:30 ч. или 11:00 ч. – и кога ще приключи.
  Също така, според мен, гъвкавостта означава и свобода да приключиш по-рано, ако имаш нужда от това в даден ден. И преди да сте си помислили „Но как така, стандартното работно време е 8 часа, как ще си тръгваш по-рано?!“.
  Приключването на работата в 16:30 ч. вместо в 17:00 ч. означава ли, че работата ви не е свършена? Ами не, разбира се.
  Много често си свършваме работата далеч преди края на работния ден и в това няма нищо ненормално.
  Не казвам, че не трябва да си уплътним ежедневието с допълнителни задачи, но смятам, че трябва да сме по-реалистично настроени и да приемем, че почти никой не „цъка“ на компютъра 8 часа с еднаква продуктивност.
  Освен това, възможността днес да си тръгнете по-рано, не означава, че в друг ден няма да си наваксате това време с „овъртайм“ или с намаляване на обедната почивка например.
  Сигурно има мениджъри, които биха си помислили „Ние пък си работим чудесно от 09:00 до 18:00 и нямаме проблеми“, може и така да е, но въвеждането на възможност за гъвкавост едва ли ще навреди.
  Има много хора, включително и аз сред тях, които сме т.нар. „morning people“. Аз съм най-продуктивна сутрин до към ранния следобед, като нямам проблем работното ми време да започва към 7:30 ч. Други хора са „night owls“ и изпитват истински ужас от ранното ставане. За тях старт на работния ден от 10:30-11:00 ч. е чисто удоволствие.
  Бих искала да споделя и още нещо по тази тема – започването на кръгъл час и тръгване на кръгъл час отдавна са остарели.
  Ще си призная, че аз силно се възмущавам, когато някой ми каже, че трябва да е на работа в 09:00 ч. и ако закъснее с 5 минути го очакват проблеми.
  Същото е и за тръгването – ако станеш от бюрото си в 17:55 ч., да получаваш укорителни погледи от хората около себе си.
  Да, вярно е, че има професии, които изискват точност, но ако във вашата компания не е така, моля ви, избягвайте такива дребнавости – адски демотивиращи и притеснителни са.
  
  
• Ориентираност към свършена работа, а не към „прикованост“ за бюрото
  
  Не знам дали успях правилно да формулирам това, което искам да обясня, но сега ще уточня.
  Както горе споменах – аз вярвам, че много хора вършат дневните си задачи много по-бързо и буквално не работят пълни 8 часа. И в това няма нищо лошо, поне според моите разбирания.
  Да, на нас ни се плаща за 8 часов работен ден, но ни се плаща и за вършене на определени задачи.
  Ако вие днес сте си свършили работата в 16:30 ч. вместо в 17:00 ч. и да речем сте решили да изиграете една джага или дартс в остатъка от деня с някой колега, това прави ли ви лоши и неполезни служители? По мое мнение – не.
  Всички имаме нужда от време за почивка и за развлечение. Не сме роботи и невинаги имаме сили да стоим пред компютъра 8 часа без да спрем.
  По този повод, съветът ми е да гледате крайния резултат и това дали работата върви, а не колко пъти служителят е пушил през деня, ходил е да си говори с колеги в релакс зоната или е тръгнал малко по-рано.
  
  
• Релакс кътове/зони за отдих
  
  Не съм убедена това доколко трябва да бъде причислено към социалните „придобивки“, тъй като е нещо напълно нормално и важно.
  И все пак – има офиси, които нямат обособени места за почивка, което според мен не е особено хубаво.
  Както казах по-горе – като нормални хора всички имаме нужда и от почивка. Стоенето в седнала позиция пред светещ монитор 8 часа изтощава и възможността да станеш и да се разсееш малко е много полезна.
  Не всяко офис пространство има възможност за свръхмодерни кътове, но понякога 2-3 барбарона, мека мебел или люлеещи се столове например биха могли добре да допринесат за тази атмосфера.
  Включването и на някакви игри също са идея – може да се купят настолни и логически игри, дартс, тенис маса, джаги, дори плейстейшън.
  И ако това ви се струва твърде ексцентрично, нека да добавя, че вече има компании, които са направили и кътове за дрямка. Да, истина е, а аз ще си призная, че идеята много ми допада.
  
  
• Работа от вкъщи
  
  Това може би е най-любимият ми „benefit“.
  В друга моя статия споделих, че на мен лично много ми помага като превенция срещу прегряване, а и като инструмент за поддържане на „work-life“ баланса.
  Виждала съм немалко фирми и мениджъри, които са негативно настроени към тази възможност, а аз продължавам да не разбирам защо? Вероятно, защото смятат, че така нямат контрол върху служителите, които „със сигурност ще се скатават“. Но истината е, че един служител може да не върши работа и докато е в офиса и това много бързо си проличава.
  Освен това – да гласуваш доверие на служителите, които си избрал да назначиш, обикновенно носи положителен резултат за бизнеса като цяло и за отношенията между хората.
  Затова – ако работата позволява, свързана е предимно с компютър, пробвайте да въведете „хоум офис“, това е наистина много голямо предимство на фирмите, които го предлагат, което ги прави привлекателни.
  Какво значение има дали си на бюрото си, в кафенето, у дома или на бензиностанция, ако работата върви и успешно отмяташ задачите си?
  
  
• Ваучери за храна/такси/подаръци/гориво/транспорт
  
  Да, този вид социална придобивка е свързана с допълнителни разходи, но пък е все по-често срещана и харесвана.
  Ваучерите за храна например са чудесна възможност да се подпомогнат служителите особено в по-празнични месеци. Спомням си при първата ми по-сериозна работа, когато получих ваучерите си за храна и бях отишла да напазарувам за семейството си за Коледа. Е, беше ми наистина голям кеф! Ваучерите за транспорт също са чудесна придобивка – дали за гориво, градски транспорт или ползване на такси. Картите за градски транспорт могат да стимулират служителите ви да живеят „по-зелено“ и да пазят повече околната среда като не ползват коли.
  Подаръчните ваучери пък са идеална възможност за въвеждане например при специални поводи – годишнини или рождени дни.
  
  
• Осигурена храна
  
  Този „бенефит“ също е все по-разпространен сред фирмите.
  Има го под различни варианти – като храна в офиса – ядки, плодове и по-„junk“ неща; като осигурени обяди или закуски; или пък в комбинация. Който и вариант да е, все е готино.
  Като HR отскоро поех задачата за пазаруването и зареждането на кухнята, което ми носи голямо удоволствие. Да знам, че се осигуряват различни любими неща за хапване на колегите, прави както мен, така и тях доволни.
  Освен това е изключително приятно да отидеш до заредената кухня, където бързо да намериш нещо за „залъгване“ на глада, особено ако офисът е на по-кофти локация с липса на магазини.
  В допълнителнение – това е и възможност за компанията да инвестира в здравето на служителите си като купува по-„healthy“ продукти – овесени ядки, сурови ядки, плодове, био барове и мн. др.
  
  
• Карти за спорт или фитнес
  
  Няма нужда дори да навлизам в темата колко важен е активният живот и спорта, особено за хора с по-заседнала работа, като например в ИТ фирмите.
  Днес в София има повече спортни центрове от всякога, така че колаборацията с някой такъв би бил отново много добра възможност за подкрепяне на доброто здравето на служителите.
  
  
• Бонуси
  
  Допълнителните финансови доходи винаги са били една от най-любимите придобивки на служители. И как да не бъдат, като в крайна сметка всички хора работим най-вече за да си изкарваме пари и да бъдем финансово независими?
  Въвеждането на бонусови системи са определено разход, но много компании имат възможността да си го позволяват. Примери за такива са „peer“ бонуси – когато помогнеш на друг колега и бъдеш оценен за това, коледни бонуси/тринадесета заплата, бонуси за завършени таргети и т.н.
  
  
• Допълнителни дни платен отпуск
  
  Този „бенефит“ също става все по-популярен и харесван.
  Най-хубавото при него е, че не е свързан с реално финансово инвестиране, а е силно оценяван от хората.
  Най-често се дават 25 дни платен отпуск вместо стандартните 20, които ни се полагат по закон. Но дори и във вариант с добавяне на допълнителен ден при навършване на годишнина в компания, пак би било добре.

И тук спирам с изброяването на различни идеи, което обаче не означава, че не мога да дам още поне толкова – тях си ги запазвам за част II, която ще споделя по-нататък.
Надявам се, че горната информация е била полезна поне за някои от вас.
Също така ми се иска да доведе до размисъл у хора, които имат възможността да приложат някои от нещата, ако сметнат, че ще са полезни. А те ще са.
Защото както споменах – допълнителните социални „облаги“ са всъщност инвестиция в мотивацията и удовлетвореността на хората. И искрено вярвам, че ако една фирма счита себе си за съвременна и модерна, въвеждането на такива „бенефити“ определено подкрепят този и статут.

Публикация Съвременните полезни социални придобивки се появи първо в Потопете се в моите Вдъхновения.

Разграничаването на времето за работа и времето за личен живот и почивка понякога е наистина много трудно. При пет работни дни в седмицата, по около 8-9 часа на ден, е истинско предизвикателство да успееш да отпочинеш в двата дни уикенд, които са предвидени за това.
Този факт често е предпоставка за все повече изнервени, негативни и изморени хора около нас, като понякога това сме и самите ние…

Сигурно много от вас сте чували или чели някъде, че вече има държави по света, които прилагат 4-дневна работна седмица или намалено работно време. Това никак не е случайно. Със сигурност тези модерни методи за работа водят до намаляване на стреса и умората при хората.
Ако тези новости някой ден се случат и у нас, то определено ще е много напред в бъдещето. Това автоматично води до нуждата от търсене на алтернативни начини за почивка и превенция срещу “прегряване” (burnout) и свръхизтощение. И нямам предвид активности през уикендите, а изграждане и прилагане на работещи методи по време на делничните дни.

В тази статия бих искала да споделя гледната точка, че намирането на баланс между работните ангажименти, всички останали лични отговорностни и времето за почивка всъщност е възможно.
Стресът, на който сме подложени в това забързано ежедневие, често е огромен, дори и да не го осъзнаваме… Живеем на много бързи обороти, което често води до както физическа, така и чисто психическа умора. А за да облекчим психическото натоварване, сънят често не е достатъчен, защото на другия ден всичко отново се повтаря. Има го и моментът, че понякога сънят ни също може да страда. И така влизаме в един омагьосан кръг. 

Въпреки това аз вярвам, че всеки един от нас има потенциала да намери нещата, които го “освобождават” от тревогите и го зареждат с нови сили. Просто трябва да си го постави за цел.
За себе си не мога да кажа, че винаги се справям, понякога е трудно, но пък имам изградени методи, които работят доста добре в моменти на фрустрация и симптоми на “burnout”.

Ето и пет от тях:

1. Работа от вкъщи

   Трябва да призная, че преди се притеснявах да използвам възможността за „home-office“,  въпреки че я имах като benefit.

   Сега обаче съм решила да се възползвам от нея всеки път, когато изпитам нужда.
   Мнението ми е, че ако една компания счита себе си за “съвременна и модерна”, предполага и предразположение към модерните практики и социални придобивки – като например служителите да работят и от вкъщи при нужда. Може би това е валидно повече за IT-сектора, но истината е, че повечето хора имат възможност да вършат работата си от всяка точка, защото е свързана предимно с компютър.  Разбира се, има професии, при които това не е възможно.
   

   Та, затова ако усетя, че съм “прегряла”, имала съм тежки дни на работа, което е допринесло и за пренебрегването примерно на лични ангажименти, си взимам home office. Така успявам да се откъсна за малко от офисната среда, да остана със себе си и междувременно да си свърша по-лесно и лична работа. Винаги ми дейста зареждащо и дори понякога се затъжвам за офиса, колкото и невероятно да звучи. Това е така, защото аз всъщност страшно много си обичам работата.

2.  Споделяне

   Разказвам на най-близките си хора за възникналите проблемни ситуации, с които съм се сблъскала и ми тежат. Невинаги изпадам в най-големите продробности, често има и конфиденциална информация, но пък да чуеш една обективна гледна точка винаги е полезно.
   За мен говоренето и споделянето като цяло имат изключително голяма терапевтична сила. Освен това, хората отсреща не само ме изслушват, но и винаги ми дават съвети и оказват подкрепа. Намирам този подход за изключително полезен, защото буквално “изкарвам” от себе си проблемите.

   Поради тази причина съветът ми е – говорете и споделяйте! Търсете подкрепата на близките си – наистина е много окуражаващо.

3. Спорт

   Когато през деня съм се напрегнала от нещо или от някого, мотивацията ми да отида до залата става още по-голяма. В тези дни като цяло предпочитам да правя кардио тренировка или по-точно да бягам. Бягането ме надъхва и понякога дори с всяка крачка си визуализирам как буквално вървя напред, не спирам и превъзмогвам проблемите!
   Освен фитнеса, обичам да излизам с колелото ми или да отида на разходка пеша. Понякога просто си избирам някоя приятна пейка на тихо място. Разходките (дали пеша, или с колело) винаги дейстат зареждащо. Изобщо прекарването на време сред природата, шумът на листата и дърветата, песните на птичките, дори просто вятърът и чист въздух те “връщат обратно” в нормалността.

4.  Подаръци

   Научих се и на нещо, което може би не всички ще подкрепят, но пък при мен действа добре. Започнах да си угаждам все повече с подаръци – от мен за мен. И не говорим непременно за големи и скъпи неща. Разбирайте вкусен десерт, вечеря, козметичен продукт или друго, след което не изпитвам абсолютно никаква вина! И най-важното – правя тези неща без да давам обяснение на когото и да е било. Така съм решила, така съм направила.

   Започнах да си задавам въпроса “Защо се трудя толкова, защо го правя всичко това?“ освен ,разбира се, за личното и професионално развитие. Работя само за да си плащам сметките ли? Ами не, аз заслужавам да си подаря нещо, ако много ми хареса и наистина го искам.
   Разбира се, старая се да не харча пари за ненужни неща, но пък понякога нов чифт обувки или пък чанта сериозно оправят настроението, хаха! Вярвам, че повечето жени ще се съгласят с това.
   И истината е, че в такива моменти оценявам още повече труда си и усилията, които полагам като цяло, защото именно те са ми дали свободата да мога да си позволя да си угаждам. Това ме мотивира да не се отказвам и да продължавам да вървя напред.

5. Писане

   Този метод със сигурност не е приложим за всички хора, но за тези от нас, които обичат да разсъждават под писмена форма, определено помага.
   Та когато много ми се е насъбрало, преминала съм през някои от горните методи и все пак още не изпитвам облекчение – изливам всичко под формата на текст, който споделям в някоя от социалните мрежи например.

   П.С. Случаят с тази статия не е такъв!

Разбира се, освен тези пет метода, за които споделих до сега, има и много други неща, които помагат и бързо оправят настроението ми в напрегнати моменти. Мога да говоря за човека до мен, за котката ми, за най-добрите родители на света, за прекрасните ми приятели, но така темата ще стане прекалено дълга и почти без край!

Вярвам, че всеки човек може да постигне личен мир и спокойствие, пък ако ще всичко наоколо да се “срива и гори”. Хората притежаваме невероятни възможности и сила, които не бива да се подценяват!
Само започнете да вярвате и да рачитате повече на себе си!

Публикация Балансът между работа и личен живот – мит или реалност? се появи първо в Потопете се в моите Вдъхновения.

Това лято, макар и в своя край през месец септември, прекарах седмица на почивка в южната ни съседка Гърция. По време на престоя си, освен че се насладих на чисто море и поддържани плажове, успях да се нарадвам и на прекрасно отношение от страна на служителите във всяко едно място, което посетих. Ще дам и прости примери какво точно имам предвид.

Във всяка една таверна/ресторант бяхме посрещани с усмивка и внимание.

В момента на сядане, ни се носеше бутилка минерална вода, хляб под някаква форма (препечен/пресен/с подправки), а преди да ни бъде дадена сметката, получавахме и традиционен домашен десерт. Всичко това – като комплимент от заведението. Защото така правят навсякъде там и така е прието.
Като се замисли човек не е кой знае какво сигурно – вода, хляб, парче сладкиш. Но това е всеки път и навсякъде, независимо голямо или малко заведение.
За какво ми говори това? Ами говори за уважение и гостоприемство. Говори за добри обноски и за топло отношение към клиента – без значение дали той е грък, българин, румънец или друг.

Нека да кажа за обслужването в супермаркетите им.

Навсякъде хората се усмихват и са готови да ти помогнат. Не те гледат намусено и не те карат да се чувстваш неудобно, че си влязъл в техния магазин, а пък че и отгоре на всичко си поискал съдействие.
Не навсякъде знаеха отличен английски, налагаше се да импровизираме къде с жестове, къде обръщахме на българо-гръцки, но хората продължаваха да бъдат все така позитивни и искащи да разберат какво точно питам. Нямаше отегчени и раздразнени хора.

Днес съм си вкъщи – в България.

Когато се прибрах, бях щастлива. У дома винаги е хубаво, нали си е „моето“.
За съжаление обаче, гневът ми не беше спестен и на първите 24 часа от прибирането ми. Защо?
Ами вероятно не е кой знае какво, но пък след дни, прекарани позитивно, изведнъж рязко лъсват дори и дребните „ненормални“ неща у нас.

Пазарувах за вкъщи. И друг път се е случвало в кварталния ни супермаркет (на известната софийска верига „Фантастико“) да попадна на лошо отношение, но днес вече ми писна. Едни и същи кисели и намръщени служителки, стоящи зад топла/студена витрина, хокат и се карат на клиентите. Тази вечер и аз бях част от тези клиенти. Няма да изпадам в подробности за ситуацията, но си беше абсурдна.
Като цяло забелязвам масовата тенденция у нас – да си патиш затова, че си клиент, че искаш съдействие, че очакваш коректно отношение и внимание. Ако имаш смелостта да зададеш въпрос за някакъв продукт или услуга, първо получаваш отегчена физиономия, след което и някакъв кратък отговор, в който няма и грам пояснение/обяснение.
Няма да споменавам колко пъти в този същия магазин съм попадала на некачествена храна и на измами от типа „300 гр. от *определен колбас*, моля.“, прибирам се и виждам, че в плика всъщност не е това, за което платих и исках, а микс от евтини и със сигурност вредни подобия на месо. Но това е друга тема. Въпреки че отново мога да направя сравнение с качеството на храната, която консумирахме изминалите дни в Гърция…

Та за отвратителното отношение към клиента…

Преди си казвах „Сигурно им е лош ден, сигурно са изморени“, исках да ги оправдая, но днес се замислих, че на работа аз също имам моменти на умора, а така ли се държа? Аз също съм работила пряко с клиенти, но така ли им се карах и държах ли им тон? Не, разбира се.
Замислих се и за служителите в супермаркетите и ресторантите в Гърция. Дали и те не са били изморени? Сигурно са били, но аз така и не разбрах…

Така стигнах до този пост. 
Изплуват много въпроси, като например „Защо тук е така?“. А отговори няма, за решения да не говорим…

Публикация След седем дни на гости в Гърция – добрe дошла обратно у дома се появи първо в Потопете се в моите Вдъхновения.

В този материал ще споделя с вас точно това: Петте причини, поради които да се работи като рекрутър е истинско предизвикателство и удовлетворяваща дейност. 

1. Работата е изключително разнообразна и динамична.

При работа в т.нар. външна компания /агенция/ за подбор на персонал, всеки ден е различен и почти няма момент, в който да се скучае или да се бездейства. Според мен най-досадното нещо, което може да ти се случи на едно работно място, е монотонността в работата, която те кара буквално да „зациклиш“ на едно място, както се казва на жаргон. В нашата работа е точно обратното, което и ни амбицира да бъдем по-добри и по-успешни в усилията си. Така ние се развиваме и усъвършенстваме в личностен план. Всеки ден работим по много и нови позиции, с различни клиенти, през различни канали. Организираме и провеждаме интервюта с кандидатите, разучаваме позициите и техните специфики, запознаваме се с клиентите, общуваме в LinkedIn, подготвяме обяви, обработваме и анализираме получената информация.

2. Срещите и комуникацията с интересни хора.

Това е една от професиите, които позволяват да срещаш много хора с различен професионален опит и амбиции, както и с различни житейски съдби. Всеки ден разговаряме с кандидати за дадена работа или с клиентите, търсещи своите квалифицирани кадри. Така се създават контакти в различни области, които са изключително полезни в тази дейност. Общуването и добрите познанства между хората са ценен капитал в днешно време. Прави ми впечатление, че от всяка среща научавам интересни неща, които не съм знаела. Това е така, защото общуваме с хора, живеещи в страната или извън нея, с различно образование и специалности, работили за световни компании и в различни места по света. От всеки човек можеш да научиш нещо полезно и интересно.

3. Възможността за непрестранно учене на нови неща и придобиване на нови умения.

Тъй като работя в IT сектора, мога да споделя, че това наистина е голямо преимущество. Тази индустрия се развива с бурни темпове и почти няма момент, в който да мога да кажа: „Ето, аз вече знам всичко!“. В мига, в който си го помислиш, излиза нещо ново, което пак трябва да учиш. И въпреки че ние не сме програмисти и не „кодим“, също ни се налага да разбираме от новите технологии и всичко, което върви в пакет с тях.

Освен тези познания, ние постоянно се учим да бъдем по-организирани и ефективни. За нас времето е от особено важно значение и трябва да го използваме правилно, т.нар. “Time Management” е наше номер 1 оръжие. Динамиката в работата ни учи да бъдем гъвкави и да се справяме бързо с проблемите в различни ситуации.

4. Отговорността, че от работата и усилията ни се променят житейският път и съдбата на много хора.

Това, което работим и сме избрали за своя професия, е от огромно значение за нашия живот. Работата ни е пряко свързана с финансовото ни състояние, настроението ни, личното ни удовлетворение, отношенията ни с хората. Основната задача на рекрутъра е да помогне на своя кандидат да намери онова работно място, което ще го прави щастлив. Ние се грижим за своите кандидати и се стараем да подобрим живота им. Мисията ни е да намерим възможно най-доброто и подходящо място според опита и желанията на кандидата. Понякога нещата не зависят от нас и в крайна сметка човекът не започва на позицията, за която сме го изпратили, но когато нещата се случат „по план“… следва точка номер 5.

5. Чувството на удовлетворение, че наистина си успял да помогнеш на някого.

Повярвайте ми, няма нищо по-хубаво от това да чуеш думите „Благодаря ти за всичко, което направи за мен!“. Да получиш благодарности за това, че си успял и наистина си помогнал на един човек да започне мечтана работа – ето, в това е смисълът на нашата професия. Няма нищо по-удовлетворяващо от мисълта, че дори един човек ще живее по-добре, благодарение на твоите усилия. И най-искрено мога да споделя, че това чувство ме прави амбицирана да бъда все по-добра в професията си.

Публикация Пет причини защо да бъдеш рекрутър е прекрасно се появи първо в Потопете се в моите Вдъхновения.